БАСКЕТБОЛНИЯТ САМОКОВ

Самоков е един от първите градове в България, в които намира почва играта между двата коша. Появата на баскетбола в града се свързва с Американския колеж, в двора на който от "незапомнени времена" (в. "Рилски шепот", бр. 7 и 8/1924 г) са стърчали два кола с прикрепени към тях обръчи. Данните за организиран спорт обаче са от 1922г ., която се приема и за начална за организирания баскетбол в Самоков.

I. 1922-1958 г.

Периодът 1922-1958 г. е началният в развитието на баскетбола в Самоков. В годините до 1930 (когато Американският колеж се премества в София) редовно се организират междукласни първенства. Сформиран е представителен отбор на училището, който през 1926 г. участвува в провеждането на първата междуградска среща в България - със "Славия" - София, завършила с минимален успех за софиянци - 16:14. Като основоположници на баскетбола в Самоков през 20-те години ще оставят имената си В. Калайджиев, Вл. Панов, Л. Ксенофонтов, Кр. Константинов, М. Бендерлиев, Вера Ганчева, Минка Гърдева, Сия Джангова, Василка Копчева, Гюзела Хаимова.

Постепенно "новият американски спорт" започва да се практикува и в други училища на града, най-вече в Гимназията, провеждат се вътрешноучилищни и градски първенства.

II. 1959-1993г.

В края на 50-те години баскетболът става един от най-популярните и обичани спортове в България. Наред с големите международни успехи на национални и клубни отбори, се забелязва голям подем в развитието на този спорт и в малките градове.

През 1959 г. основата на модерния баскетбол в Самоков полагат Артеник Арабаджиан (виден баскетболен деятел, по-късно - световноизвестен съдия, по това време - запасняк в града) и Здравко Ташев (войник от Ботевград), които успяват да сформират женски отбор, който кандидатствува и влиза в "Б" РБГ.

За подготовката и участието на представителния женски отбор в "Б"-групата от Ботевград е привлечен Петър Фампарски - треньорът, оставил трайна диря в самоковския спорт и с чието име са свързани най-големите постижения на баскетбола в Самоков през втората половина на ХХ век. Само след година (през 1961) отборът на "Рилски спортист" играе в "А"-група (съставена по това време от отбори от световна величина - софийските "Славия" - европейски клубен шампион, "Академик" - световен студентски шампион, "Локомотив" - железничарски вицешампион) и стига до 6-то място.

1962 г. е отбелязана със златни букви в историята на самоковския баскетбол - в републиканското първенство "Рилски спортист" се нарежда на 4-то място, а в турнира за купата на България печели трето място и бронзови медали. Откритата площадка в центъра на града едвам побира хилядите запалянковци, много подрастващи са запленени завинаги от магията на баскетбола. С най-голям принос в този славен период са Мария Николова (по-късно - национална състезателка и шампионка с отбора на "Академик"), Фонка Костенска, Величка Бусинска, Цветанка и Невена Петкови, Катя Берова, Въла Коцева, Цветанка Сотирова, треньорът Петър Фампарски.

Липсата на покрита спортна база в Самоков - особено необходима през дългите зимни месеци, е основната причина женският отбор на града от 1963 г. да е в IV (Югозападна) "Б"-групата, където играе без прекъсване до 1970 г.

Още един голям успех - в Работническото първенство, отбелязват самоковки - през 1964 г. отборът на Тютюнева промишленост печели 2-ро място на републиканското първенство.

Успоредно с успехите на женския отбор, треньорът Фампарски започва изграждането на отбори от подрастващи и в мъжката част - юноши и момчета (пионери). Сред младите състезатели се открояват Богомил Чанев (от 1964г. - в "Балкан" Ботевград, с който е шампион на България през 1974 г. , дългогодишен национален състезател), Славейко Лазаров, Петър Георгиев, Васил Николов, Александър Герин (юношески национал), които намират място в представителните отбори на Софийски окръг. През 1965г. отборът на "Рилски спортист" е окръжен шампион за пионери, юношите и девойките са втори. Сборните отбори на Софийски окръг с много самоковци в своите редове заемат 6-то място при пионерите през 1965 г., 3-то място при пионерите и 5-то място при юношите през 1966 г. на републиканските финали.

През 1965 г. за първи път в зонално първенство се появява и мъжки отбор. Треньор му е Петър Фампарски, а в титулярния състав участвуват Михаил Разпопов, Сотир Коларов, Владимир Владимиров, Георги Янев и Филип Бутилов.

До края на 60-те години продължава утвърждаването на "Рилски спортист" сред водещите баскетболни клубове в Югозападна България. През 1968 г. юношеският и девическият отбори са окръжни шампиони, през 1969 г. жените са трети в "Б" - групата.

През 1970 г. женският отбор изпада от "Б"-групата , но се завръща там през 1971 г. с подновен отбор и треньор - Невена Петкова. Основни участнички в новата формация са Елена Кметска, Йорданка Говедева, Антоанета Годинякова, Славейка Рогачева, Ели Ярловска, Марияна Радовска, Теменужка Георгиева и др. Отборът играе с променлив успех в "Б"-групата до 1980 г., когато е решено да преустанови участието си. Голяма част от отбора е съставена от девойки, които през 1975 г. кандидатствуват успешно за влизане в "А"-група, където играят (с прекъсване през 1977/8г.) до 1980 г. От 1980 г. отборът, дотогова състезавал се за "Рилски спортист", става дублиращ тим на "Балкан" Ботевград.

В началото на 70-те години се сформира силен мъжки отбор, в който намират титулярно място Славейко Лазаров, Петър Георгиев, Васил Николов, Александър Герин, Веселин Варадинов, Владо Михайлов, по-късно - Захари Стоилков и Валери Чешмеджиев и др. Треньор е Петър Фампарски. Отборът е неколкократен окръжен първенец(1971, 1973, 1974, 1975 г.), но едва през 1975 г. преодолява квалификационната бариера и намира място в силната Северна "Б" РБГ. За три сезона (от 1975 до 1978 г.) отборът изиграва близо 100 мача, през 1976 г. достига до 6-то място в Северната "Б"-група.

В началото на 70-те години към ДФС "Рилски спортист" се създава треньорска школа, в която участвуват щатните Петър Фампарски и Невена Петкова, а по-късно и Александър Герин и хоноруваните Боян Биков, Цветанка Ранова и Станимир Дашев. Води се сериозна работа с подрастващите, както в дружеството, така и в училищата. Плод на тази работа са 1-вото място на девойки-младша възраст в окръжното първенство (1974г.), множество класирания в тройката на окръжни първенства (при конкуренция над 10 отбора!) при пионери и пионерки, юноши и девойки-младша и старша възраст в периода 1971-1978 г.

Баскетболът в Самоков през 60-те и 70-те години се ръководи от Васил Николов (пръв председател на секцията към ДФС "Рилски спортист"), председателят с най-големи заслуги за развитието на този спорт в града - Димитър Добруджански, деятелите Стойчо Валявичарски, Здравко Четвороженски, Михаил Разпопов, Владимир Конджов, Мария Кичева и др.

Края на 70-те години и началото на 80-те бележат криза в развитието на баскетбола в Самоков. Треньорският екип се разпада, на работа от 1981 г. остава само доскорошният състезател Захари Стоилков, който започва работа с най-малките момичета. Като треньор на обществени начала от 1982 г.с група по минибаскетбол - момчета, работи и Петър Георгиев.

Резултатите от работата не закъсняват - през 1983 г. и момичетата (12г.) и момчетата (12г.) на "Рилски спортист" печелят окръжните първенства и участвъват в републиканските турнири, където момичетата стават шампионки, а момчетата са седми.

Въпреки постигнатите големи успехи и надеждното поколение от подрастващи, през 1984 г. поради множество субективни и обективни причини секция "Баскетбол" към ДФС "Рилски спортист" е официално закрита. За период от близо 10 години на практика организиран баскетбол в Самоков няма, въпреки, че този спорт продължава да бъде един от най-популярните сред ученици и работници. Спорадично се организират междуучилищни и работнически първенства, но извън Самоков в прояви не се участвува.

III. 1993-2009 г.

В началото на 90-те години баскетболът се утърждава като втори по популярност спорт в планетарен мащаб. До България достига все повече информация, а и картина от най-голямото световно шоу - Националната баскетболна асоциация (НБА) на САЩ. Спортът баскетбол в България, "позагърбен" през 70-те и 80-те години за сметка на индивидуалните спортове, бележи нов подем. Хиляди младежи се увличат от играта между двата коша, по улици и дворове.

И в Самоков не остава назад от общия устрем. Площадките се пълнят от млади баскетболисти, все по-често по стълбове и огради се забелязват прикрепени "кошове-самоделки". Всичко това води до създаването в края на 1993 г. на самостоятелен клуб - Баскетболен клуб "Рилски спортист". Група от 25 ентусиасти полагат новото начало на този така популярен спорт. За ръководството - Петър Георгиев - председател, Борислав Чилингиров - секретар и членове - Васил Николов, Александър Герин, Захари Стоилков, Михаил Разпопов, Емил Ушагелов (по-късно се включват Огнян Гюнкин, Михаил Вълчев, Стоимен Перфанов и Румен Барански) в началото всичко е трудно - почва се от нулата. Наново се изграждат отбори, треньорски екип, материална база.

От 1994 г. работа с групи започват треньорите Захари Стоилков, Васил Николов, Невена Петкова, за кратко - Валери Чешмеджиев,(по-късно - Кирил Семов, Ваня Лазарова и американеца Кевин Бесър). От сезона 1994/5 година общо 5 отбора на клуба стартират в зоналните и областните първенства.

Обликът на клуба се променя с привличането в края на 1994 г. на един от най-големите състезатели, треньори и специалисти в българския баскетбол - Кирил Семов. Под негово ръководство започват и успехите - 1-во място на междузонална квалификация и 11-то място на реп. финал (момичета, 1996 г., тр. - Н. Петкова), 1-во място на зонално първенство (кадетки, 1997 г., тр. - Н. Петкова), 10-то място на реп. финал (момичета, 1997 г., тр. Н. Петкова), 1-во място на зонално първенство и 8-мо място на реп. финал (кадети, 1998 г. тр. К. Семов), 6-то място на реп. първенство за г. (младежи, 1998 г., тр. В. Николов и В. Лазарова), над 30 класирания в тройката на областни, зонални и полуфинални първенства.

През 1998 г. представителен отбор на Общинския детски комплекс - Самоков, момичета до 13 г., с треньор Н. Петкова печели последователно регионалното, зоналното и републиканското първентство и става шампион на Детските комплекси.

През лятото стават традиционни, откритите турнири по стрийтбол, организирани от Стоян Киров, в които през годините вземат участие хиляди баскетболисти.

Големите успехи не закъсняват – в 2000г., в паметен финал на Държавното първенство – кадети, в препълнената реконструирана зала „Никола Велчев”, отборът на „Рилски спортист” (тр. К. Семов), след седем поредни победи, печели първото място и титлата „ДЪРЖАВЕН ШАМПИОН”.

През 2002г. два отбора на „Рилски спортист”, (тр. Ани Рудева) – момчета до 12г. и момичета до 10г. печелят сребърните медали в Държавното първенство.

През 2004г. шампиони стават отборите: кадетки (тр. Красимира Банова), момчета (тр. Васил Николов), момичета до 12г. (тр. А. Рудева), а с бронзови медали са девойките (тр. Кр. Банова).

През 2005г. първенец на България става отбор девойки (тр. Кр. Банова), а трети – отбор кадетки (тр. А. Рудева).

През 2006г. шампиони са: кадетки (тр. А. Рудева) и момичета до 12г. (тр. Кр. Банова), вицешампиони - момчета до 10г. (тр. Б. Трифонов). Трето място в Държавното първенстро печели женският отбор (тр. Кр. Банова). Трети са и момичета до 14г. (тр. А. Рудева).

През 2007г. за втори пореден път шампиони са момичетата до 12г. (тр. Иван Лепичев).

2008 година отбелязва нови златни страници в историята на самоковкския спорт. В края на март, в новооткритата Арена “Самоков” женският отбор (тр. Иван Лепичев) спечели третото място и бронзовите медали в турнира за Купата на България. В паметния  8. юни 2008г. първо девойките (тр. Кр. Банова) на финалния турнир в Бургас, а час по-късно – и юношите (тр. Б. Трифонов) във Варна печелят безапелационно шампионските титли. Месец по-късно, на финалния турнир в София, държавни шампиони, също без да загубят нито един мач, стават и момичетата (до 14г., тр. Кр. Банова). Бронзови медали завоюват момичетата до 12г. (тр. Иван Лепичев и Симеонка Симеонова), а за целия сезон при подрастващите в женската част БК”Рилски спортист” губи само два официални мача. През 2008г., за първи път в България един клуб – “Рилски спортист”, има отбори във всички финални турнири за подрастващи.

От 2001г. в Държавното първенство за мъже участва и отбор на БК ”Рилски спортист”. Още през втората година (сезон 2002/3) отборът (тр. Иван Колев) става втори в „Б” група и добива право на участие в „А” група. През 2003г. мъжкият отбор (тр. Емил Борисов) става трети на Квалификационния турнир в Ямбол и започва да играе в Първа „А” група, където продължава своето участие и досега, а най-доброто класиране постига през 2006г. – 6. място (тр. Петко Делев).

От 2003г. БК”Рилски спортист” участва и в Държавното първенство – жени, като от 2004г. досега е член на Първа „А” група, с най-добро класиране – 3. място през 2006г.

През 2004г. баскетболният отбор на СОУ”Отец Паисий” - девойки, съставен от състезателки на Клуба, завоюва първото място в държавното училищно първенство, а през 2005г. участва в Световното ученическо първенство в Полша, където зае 13. място.

За периода 1998 – 2009 г. над 40 състезатели и треньори на БК ”Рилски спортист” са участвали в различи формации на Националния отбор на България. През 2009 г. представители на Клуба (23-ма състезатели и 2-ма треньори) има в разширените състави на всичките осем национални отбора.

През март 2009 г. мъжкият отбор постига най-големия успех в историята на клуба до момента, завоювайки титлата в първия сезон на Балканската лига. Във Финалната четворка, на която бе домакин в Самоков, тимът спечели незабравими победи срещу сръбския Мега Хипо Лизинг и македонския Фершпед Работнички, за да вдигне купата.

През същия сезон 2008-9 година мъжкият отбор достига до полуфинал в турнира за купата на България и до полуфинален плейоф в Държавното първенство.

През април 2009 г. отборът на девойките спечели категорично новоучредената Младежка лига, без да загуби нито един мач през целия сезон. В същия турнир при юношите “Рилски спортист” спечели сребърните медали.

През 2009 година е абсолютният до момента рекорд по спечелени титли от Държавни първенства за подрастващи – общо 4 отбора на БК”Рилски спортист” са на най-високото място в подреждането. Шампиони на България за сезон 2008-2009г. са: момичета до 10г. (тр. Кр. Банова), момчета до 12г. (тр. Б. Трифонов, Емил Борисов), девойки (тр. Иван Лепичев), момичета до 14г. (тр. Кр. Банова), а вицешампиони – юноши (тр. П. Клечков) и момичета до 12г. (тр. Ив. Лепичев).

ЗА ПЕРИОД ОТ ДЕВЕТ ГОДИНИ БК "РИЛСКИ СПОРТИСТ" ПЕЧЕЛИ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ ОБЩО 30 ПРИЗОВИ МЕСТА – 17 ШАМПИОНСКИ ТИТЛИ, 6 ВТОРИ И 7 ТРЕТИ МЕСТА.

В ЗАЛАТА НА СЛАВАТА:

ШАМПИОНИ НА БАЛКАНСКАТА ЛИГА

2009 г. - МЪЖЕ (тр. Александър Тодоров)

ШАМПИОНИ НА БЪЛГАРИЯ

2000 г. - КАДЕТИ (тр. Кирил Семов)

2004 г. - МОМИЧЕТА ДО 12 г. (тр. Ани Рудева)

2004 г. - КАДЕТКИ (тр. Красимира Банова)

2004 г. - МОМЧЕТА ДО 14 г. (тр. Васил Николов)

2005 г. - ДЕВОЙКИ (тр. Красимира Банова)

2006 г. - КАДЕТКИ (тр. Ани Рудева)

2006 г. - МОМИЧЕТА ДО 12 г. (тр. Красимира Банова)

2007 г. - МОМИЧЕТА ДО 12 г. (тр. Иван Лепичев)

2008 г. - ДЕВОЙКИ (тр. Красимира Банова)

2008 г. - ЮНОШИ (тр. Борислав Трифонов)

2008 г. - МОМИЧЕТА ДО 14 г. (тр. Красимира Банова)

2009 г. - МОМИЧЕТА ДО 10 г. (тр. Красимира Банова)

2009 г. - МОМЧЕТА ДО 12 г. (тр. Борислав Трифонов)

2009 г. - ДЕВОЙКИ (тр. Иван Лепичев)

2009 г. - МОМИЧЕТА ДО 14 г. (тр. Красимира Банова)

ВИЦЕШАМПИОНИ НА БЪЛГАРИЯ

2002 г. - МОМЧЕТА ДО 12 г. (тр. А. Рудева)

2002 г. - МОМИЧЕТА ДО 10 г. (тр. А. Рудева)

2006 г. - МОМЧЕТА ДО 10 г. (тр. Б. Трифонов)

2009 г. - ЮНОШИ (тр. Петър Клечков)

2009 г. - МОМИЧЕТА ДО 12 г. (тр. Иван Лепичев)

БРОНЗОВИ МЕДАЛИСТИ

2004 г. - ДЕВОЙКИ (тр. Кр. Банова)

2005 г. - ЖЕНИ (тр. Кр. Банова)

2005 г. - КАДЕТКИ (тр. А. Рудева)

2006 г. - МОМИЧЕТА ДО 14 г. (тр. А. Рудева)

2008 г. - ЖЕНИ КУПА НА БЪЛГАРИЯ (тр. Ив. Лепичев)

2008 г. - МОМИЧЕТА ДО 12 г. (тр. Ив.Лепичев)

КУПА НА БЪЛГАРИЯ

1962 г. - ЖЕНИ – ТРЕТО МЯСТО (тр. П. Фампарски)

2008 г. - ЖЕНИ – ТРЕТО МЯСТО (тр. Ив. Лепичев)

МЛАДЕЖКА ЛИГА

2009 г. - ДЕВОЙКИ – ШАМПИОН (тр. Иван Лепичев)

2009 г. - ЮНОШИ – ВИЦЕШАМПИОН (тр. Петър Клечков)

ТРЕНЬОРИ В БК "РИЛСКИ СПОРТИСТ"

Петър ФАМПАРСКИ

Невена ПЕТКОВА

Александър ГЕРИН

Захари СТОИЛКОВ

Петър ГЕОРГИЕВ

Васил НИКОЛОВ

Валери ЧЕШМЕДЖИЕВ

Кирил СЕМОВ

Ваня ЛАЗАРОВА

Иван КОЛЕВ

Ани РУДЕВА

Емил БОРИСОВ

Красимира БАНОВА

Ерик РАДЕВ

Ивайло ИВАНОВ

Иван КОКОНОВ

Борислав ТРИФОНОВ

Петко ДЕЛЕВ

Иван ЛЕПИЧЕВ

Ивайло ЖЕЛЕВ

Симеонка СИМЕОНОВА

Александър ТОДОРОВ

Петър КЛЕЧКОВ

Божидар ГЬОРЕВ

Трофеи: