| Спас Натов пред www.viasport.bg : Най-важното е да намерим задължително талантливите деца |
|
| Вторник, 06 Юли 2010 18:05 |
|
- Г-н Натов, в момента сте треньор на подрастващи в баскетболен клуб Евроинс Черно море. Това ново предизвикателство ли е за вас? - В детско-юношеската школа на Черно море аз съм най-новият в треньорския състав. Има хора, които работят от доста време и са с много по-голям опит от мен с подрастващите. Аз сега навлизам и все още се уча да тренирам малките. - По-трудно ли е да се работи с деца? - Не бих казал, че е по-трудно, просто навсякъде е еднакво трудно. Лесно никъде няма. - Вие кои възрасти водите? - Момчета, родени през 2000-ата и 2002 г. При нас започват като първокласници, така че моите възпитаници би трябвало да са не първите, а на вторите си крачки в баскетбола. - Колко деца тренирате? - Започнах с много деца, но постепенно доста отпаднаха. Причините са различни - на някои им идваха повече натоварванията в нашия спорт, други пък се влюбват... Тези, които в момента са трети за четвърти клас и тренират при мен, са около 40. От тях имам един отбор, с който се класирахме за републиканското този сезон (бел.ред. - тимът стана 8-и на финалите при 10-годишните). - Имате ли в клуба специален метод за селекция или всяко дете е добре дошло в залата? - Селекцията е един отворен процес, който започва от първи клас и продължава до 5-и, 6-и, 8-ми клас - зависи кога ще намерим подходящите деца. За мен най-важното е да намерим задължително талантливите деца, пък и ако са високи - това ще е бонус. - Като цяло детско-юношеската школа на Черно море е една от най-добре развиващите се. На какво се дължи това, според вас? - Всичко е плод на много работа - на друго не го отдавам. Имаме отбори във всички възрасти и постоянно децата са на финали. И когато сме добре, другите искат да се сравняват по нас. - Забелязва ли се засилване на интереса към баскетбола след някой успех на тим отклубната школа? - Разбира се. При децата от възрастта, която водя, това е много важно - да участваме в колкото се може повече мачове. Емоциите са невероятни - и при победа, и при загуба. Ние преживяваме всеки кош. - През лятото сигурно е по-трудно да се осъществява нормален тренировъчен процес.... - И аз така си мислех, но се оказа обратното. Всички деца са тук и над 25 идват редовно на тренировки. - Предвиждате ли някакви лагери за вашия тим? - Децата са твърде малки за такова нещо. Бях с тях на финалите на републиканското и се убедих в това. Може би от догодина ще започнем да правим подобни прояви. - Какво е отношението на родителите към тренировъчния процес? Те осъзнават ли, че децата им трябва редовно да посещават заниманията? - Смятам, че в тази ранна възраст и за децата, и за техните родители баскетболът е по-скоро забавление, а не спорт. А и аз мисля, че е по-важно сега да се забавляват и да обикнат нашия спорт. Има време за всичко. |














