Женският национален отбор бе на крачка от класиране на Евробаскет 2011. Бългаярките завършиха трети в крайното класиране в групата си, след фаворитите Турция и Черна гора. След мачовете селекционерът Хосе Мария Бусета разпусна тима и представи отчет в БФБаскетбол. За тазгодишните мачове испанецът е използвал тим със средна възраст 24 години. Средната възраст на титулярния състав е била 22 години и 9 месеца, а средната възраст на 8-те най-използвани на терена състезателки е 23 години. 2,25 баскетболистки над 25-годишна възраст са били едновременно на терена, а състезателките, които най-малко са играли са имали игрово време от 8,4 минути средно на мач.  Тимът ни завърши за пръв път с положителен актив в последните си 4 участия за 6 години в квалификациите за европейски финали. Нашите записаха 5 победи и 3 загуби, но въпреки това не стигнаха до финалите в Европа. Така те ще играят с отбори като Италия, Сърбия, Белгия, Украйна, Унгария, Румъния и Германия в допълнителните квалификации за 1 място сред финалистите на европейското. Ето какво каза за представянето на тима селекционерът Хосе Мария Бусета:

- Доволен ли сте от това, което се случи това лято?

- Каква е разликата в момичетата, които събрахте сега, в сравнение с началото?

- О, има такава разлика със сигурност. От самото начало ние тръгнахме нагоре.  Нивото на отбора в началото, при първите контроли срещу Великобритания по време на лагера в Правец беше едно, а последните мачове срещу Финландия, Черна гора и Унгария - съвсем различно. Дори по време на квалификациите ние вървяхме на горе. Най-слабият ни мач бе първият - срещу Турция като гост. След това подобрявахме играта си през цялото време. Много  е важно сега да продължи този процес.

- В този квалификационен цикъл имаше два мача, които много си приличиха като развитие в началото, срещу двата най-силни отбори в групата - Турция и Черна гора, у дома. Резултатът обаче бе коренно различен, какво стана всъщност?

- Първото, което трябва да кажа сега, е, че Турция, Черна гора и Унгария имат страхотни състезателки. Те имат много опитни състезателки, играли в Евролигата. Дори резервите им имат такъв опит. Опит в големи мачове, нещо което в България нямаме. Мачът в Черна гора и мачът с Турция в Русе бяха загубени именно заради липсата на такъв опит. Загубихме огромна преднина срещу Турция, но нямахме опит. След това, срещу Черна гора в Русе нещата се промениха, бих казал, защото научихме урока си. Този урок е много важен. Забележете, след загубата от Турция в Русе успяхме да се вдигнем, спечелихме в Унгария много труден мач, нещо, което не се бе случвало на България от много години да победи Унгария като гост. След това сразихме и Черна гора за първи път в историята им. Успяхме да се върнем в играта. Ако един отбор е слаб една загуба като нашата срещу Турция би го убила. Но ние научихме ценен урок. Това  важно за всеки тим, да се учи от всичко - от победите и от загубите. Можем да го направим. Надявам се следващия път, когато пак водим с 18 точки на полувремето, да спечелим мача.

- Играчите изглеждат променени и като манталитет, няма сръдни, няма разделение на титуляри и резерви, как стана това?

- За да направиш промяна в манталитета на някого, трябва да имаш готови хора за тази промяна.Това направихме миналата година. Тогава на лагерите се обадих на всички, нищо че нямахме мачове. Обадих се на всички, които някога са играли за България. Само 6 момичета дойдоха на трите лагера. Някои пък въобще не поискаха да дойдат. Много ни критикуваха защото резултатите ни в контролите не бяха добри. Но проверките са едно, официалните мачове са друго. Има отбори, които са добри в подготовката, а след това не печелят мачовете си. За мен е много важно да познавам хората. Дали имаш хора, които са амбициозни, готови да играят за националния отбор, които са горди да представят България, тогава, те са готови да правят промени и в манталитета си. Несигурните, немотивираните, те не са готови да направят промени. Те са щастливи да са там, където са, на нивото, на което са. Аз уважавам това, това е нормално отношение към националния отбор след толкова години застой и снижаване на нивото на националния отбор. Това е тъжно. Разбрах ситуацията, като дойдох, за съжаление това е реалността. До сега федерацията наказваше тези, които не искат да играят в националния отбор, и те идваха със страха от наказанието, но без мотивация. Миналото лято някои отказаха да дойдат. Други пък отказваха да правят неща, които да повдигнат нивото им, бяха щастливи, както са. Ако искаш да постигнеш трябва да направиш някаква промяна. Ако няма промяна, тогава аз нямам работа тук. Промяна трябва на манталитета. Аз идвам тук от друга държава, уважавам всекиго - и тези, които искат да работят, и тези, които не искат. Но моята задача е да направя нещо, да свърша работата, да вкарам нов импулс, нова енергия. Затова дойдох тук, защото видях готовността на федерацията да направи промени. Федерацията винаги ме подкрепя. Това е трудно за БФБаскетбол, защото понася много критики. Но хората там ме подкрепят, защото искат да изкачат женския баскетбол на друго ниво. Те са съгласни с мен, с това което правя.

- Какво точно променихте в манталитета?

- Най-важното в националния отбор е да си горд, че представяш страната си. Не можеш да подобриш защитата, ако не играеш със сърце. Ако някой не иска да играе за отбора, а само, за да се покаже, той не е готов да направи това свръх-усилието, което е нужно за добра защита. Добрата защита е въпрос на настройката, която имаш спрямо отбора, готов ли си да дадеш 150% от себе си за тима. Ако го правиш просто, за да не каже някой, че не си играл, не е достатъчно за добрата защита. Другото, което трябваше да направим е да въведем модерния баскетбол. А модерният баскетбол не е игра с 6 човека за мач. Досега беше лесно да се взимат млади състезателки в националния отбор, но те не играеха. Но това не е идеята.Хубаво е да се взимат млади играчи, но за да играят. За нито един отбор не е добре да има играчи, които не играят, разваля се атмосферата, колективът. Ако играеш с много играчи на терена, можеш да поддържаш интензитета на игра. Това е едно. Но ако имаш играчи, които не играят, те не се чувстват полезни, не са щастливи. Всеки трябва да се чувства част от отбора. Това не е моята философия. Всъщност това лято най-малко игра капитанът на отбора, която и втората най-опитна в състава. Но тя бе много, много полезна за отбора. Направи страшно много. Това не е нещо ново, не съм открил топлата вода, но много големи треньори го правят. За съжаление това го виждам много в българия - треньори използват само 5-6 състезателки. Още по-тъжно е, когато се случва при подрастващите. Дори при 25 токи разлика. Това е старовремски баскетбол. Как можеш да очакваш тези 4-5 момичета, които никога не играят да участват в тренировките след това?! Българският женски баскетбол е умиращ човек, казах го миналата година и го казвам и сега. Трябва промяна. Трябва мотивация за състезателките, трябват мотивирани, ентусиазирани, оптимистично настроени треньори.

- Мислите ли, че догодина, през май, ще успеете отново да съберете този отбор, със същата мотивация? И особено - Доника Ходжис?

- Историята показва, че нито един натурализиран състезател, без Таня Чиров, но тя е от Сърбия, не е американка, не е идвал два пъти. Така че с Доника няма как да се издъним, единствено можем да променим традицията за добро. Сега остава да видим, какво ще стане. Не е лесно да се привлече играч като Доника Ходжис. Тя беше много в отбора. Помогна ни много, но важното е, че се чувстваше част от този тим. Чувстваше се повече българка от някои истински българки. След последния мач тя каза, че разбира, че не е родена в България, че е натурализирана, но, че се чувства като българка, че това е нейният национален отбор. Тя беше много важна за нас. Показа голямо желание, направи огромни усилия, играеше със сърце до последната минута - във Финландия.Много е трудно да намерим играч като нея, с този манталитет. Не знам, но се надявам да се върне. Ако не - продължаваме с групата. Това е важното, имаме този отбор, трябва да го запазим и да надграждаме. Вижте последните години - по 6-8 нови състезателки. Но всеки голям европейски тим има последователност, наследственост. Русия, Испания, Сърбия, Франция, всеки. Променят се по 2-3 състезатели. Така отборите не започват от нулата всяка година, започват от нещо. Идеята е да продължим това, което правихме тази година. Ако някой не иска да дойде - това си е негов проблем. Всеки има право да реши къде е ограничението му, личното. Но този отбор няма граници. Трябва да продължим напред, нямаме време да изчакваме някого. Мисля, че всички тези момичета ще искат да дойдат и догодина. Те работиха много здраво цяло лято, пренебрегнаха личния си живот за това. и освен това те знаят, че все още има шанс да се класираме. И все още имаме амбиции. Може никой да не вярваше, но ние вярвахме това лято, че можем да се класираме. Бяхме много близо. Показахме, че можем. Сега имаме още един шанс. Ще е много трудно, защото е само едно място. Но защо това да не е нашето място, ще се борим за това място. Отборите са много трудни - Сърбия, Италия, Белгия, Унгария, Германия, Холандия, Украйна, Румъния дори. Но и Черна гора и Турция са много добри отбори. Но доказахме вече, че можем да играем.

- Оставихте ли индивидуални програми на състезателките, които да изпълняват до следващото ви събиране?

- Те са професионалистки, отиват в клубовете си. Там ще тренират според изискванията на треньорите си. Естествено говорих с всяка, казах им какво могат да подобрят индивидуално., върху какво да работят. Сигурен съм, че ще ме послушат. Хубаво е, че сега ще имаме играчи, които вече са в по-добри отбори. Когато националният отбор играе по-добре, и играчите отиват в по-добри отбори. За съжаление ситуацията беше тежка досега - напите играчи бяха трети, четвърти избор. Трудно намирахме силни съперници за контроли. След това лято, след резултатите ни, това ще се промени. Нямаше уважение към България, нито в страната, нито на вън. Сега това е променено. Това се отрази на клубовете на играчите. Миналата година имахме само Жаклин Златанова и Маринела Агаларева в евротурнирите, освен Дунав Еконт Експрес. Имахме и само Екатерина Димитрова в първа дивизия във Франция. Сега обаче и Даниела Петева и Стефка Митева ще играят в елитни отбор, Жаки отива в по-добър отбор. Доника Ходжис ще играе в Евролигата, другите си намериха също отбори - Елена Янкова, Радостина Нанева. Разбира се, да играеш е важно, но някои момичета като Янкова и Митева научиха и друго важно нещо. По-добре е да направиш крачка назад, преди да скочиш. И двете нямаха отбори миналата година, тренираха самостоятелно, и сега бяха на линия, равностойни. Кой си е мислел, че Митева може да се бори така с Йълмъз от Турция, състезателка, която преди две години беше в Топ 5 на Евролигата?! Важното е, че всеки трябва да разбере, тези момичета заслужават уважение. Те дават всичко от себе си за страната си. Ние уважаваме всички, готови сме да чуем всяко мнение, така трябва да са всички,

- Влюбен ли сте още в своята съпруга - българският женски баскетбол?

- Да, българската ми съпруга е много интересна.